Облаче
Говоря си с вятъра,
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз?
един буен огън,
едно изгряващо слънце,
едно замечтано дете.
Един лъч върху моста на самотата,
противопоставящ се диво
на странната и неразгадаема съдба.
Но открих две силни мъжки ръце,
загрубели от студени светове.
Два сини пламъка с любов,
борещи се с безпощадния живот.
Една душа,
пълна с много топлина.
Едно сърце,
даващо ми чудеса...
За мен си облак
надвиснал над мен,
със сбръчкани вежди
или просто... Diogen...
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз?
един буен огън,
едно изгряващо слънце,
едно замечтано дете.
Един лъч върху моста на самотата,
противопоставящ се диво
на странната и неразгадаема съдба.
Но открих две силни мъжки ръце,
загрубели от студени светове.
Два сини пламъка с любов,
борещи се с безпощадния живот.
Една душа,
пълна с много топлина.
Едно сърце,
даващо ми чудеса...
За мен си облак
надвиснал над мен,
със сбръчкани вежди
или просто... Diogen...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Савова Todos los derechos reservados
