Geri_ps (Гергана Савова)
28 83
4.09.2007 г., 8:59 ч.

Облаче 

  Поезия
641 0 3
Говоря си с вятъра,
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз?
един буен огън,
едно изгряващо слънце,
едно замечтано дете.
Един лъч върху моста на самотата,
противопоставящ се диво
на странната и неразгадаема съдба.
Но открих две силни мъжки ръце,
загрубели от студени светове.
Два сини пламъка с любов,
борещи се с безпощадния живот.
Една душа,
пълна с много топлина.
Едно сърце,
даващо ми чудеса...
За мен си облак
надвиснал над мен,  
със сбръчкани вежди
или просто... Diogen...

© Гергана Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??