Облаче
Говоря си с вятъра,
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз?
един буен огън,
едно изгряващо слънце,
едно замечтано дете.
Един лъч върху моста на самотата,
противопоставящ се диво
на странната и неразгадаема съдба.
Но открих две силни мъжки ръце,
загрубели от студени светове.
Два сини пламъка с любов,
борещи се с безпощадния живот.
Една душа,
пълна с много топлина.
Едно сърце,
даващо ми чудеса...
За мен си облак
надвиснал над мен,
със сбръчкани вежди
или просто... Diogen...
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз?
един буен огън,
едно изгряващо слънце,
едно замечтано дете.
Един лъч върху моста на самотата,
противопоставящ се диво
на странната и неразгадаема съдба.
Но открих две силни мъжки ръце,
загрубели от студени светове.
Два сини пламъка с любов,
борещи се с безпощадния живот.
Една душа,
пълна с много топлина.
Едно сърце,
даващо ми чудеса...
За мен си облак
надвиснал над мен,
със сбръчкани вежди
или просто... Diogen...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Савова Всички права запазени
