Облаци се гонят на разсъмване
Облаци се гонят на разсъмване,
по залез плачат ветрове.
Обичам те, с живота си,
съдба си ми по дланите!
Далечни сиви кръстопътища,
са нашите волни брегове.
Във утрото аз съм изгревът,
по залез ти си във сърцето ми.
И все така животът ни,
преплита се в очакване.
И е красива любовта ни.
Танцуват белите снежинки,
с листата есенни обречени...
Намират се душите ни...
в очакващите свои пролети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
пишеш прекрасно