За какво да си мечтая
щом си тръгваш, щом те губя?
Винаги е много тежък края
и да преглътна - много ми е трудно.
За какво да се оплаквам -
мигар има някой да ме чуе?
Всеки ден затъвам в блатото
и наум се моля Богу...
Всуе!
За какво ли да се влюбя?
За да вкуся пак отровата
от горчивината, че те губя,
от непочтеността на хората.
За какво ли? От въпросите
не остана време да живея.
От безброй направени компромиси
спрях, забравих да се смея.
Ще променя живота си внезапно
един е даден, няма повторение.
Ще завъртя волана наобратно,
макар и във насрещното движение.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
един е даден, няма повторение.
Ще завъртя волана наобратно,
макар и във насрещното движение.
Прекрасен стих и не само този ваобще всичките