Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци,
пиеха жадно глътки от жар,
не бяха завързани от стегнати ремъци,
приковани ненужни въз грешен олтар.
Където бях морска, вълнуваща...
Пръски от рошава пяна, игра на комар...
А не пресъхваща локва, нямо робуваща
на пагубен дъжд – природна печал. ...