Обратно, където...
Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци,
пиеха жадно глътки от жар,
не бяха завързани от стегнати ремъци,
приковани ненужни въз грешен олтар.
Където бях морска, вълнуваща...
Пръски от рошава пяна, игра на комар...
А не пресъхваща локва, нямо робуваща
на пагубен дъжд – природна печал.
Където сърцето ми – жарава бълбукаща -
разтапяше с ритъм хорската жал,
а не беше закърпено, жестоко пропукано,
загубена лодка по земния шар…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Всички права запазени
Но при такива отзиви явно причината е в мен! Ще го прочета пак по - внимателно! 