10 feb 2009, 17:39

Обратно към живота

718 0 7

Отново трябва да се върна към живота,

толкова години мъртва бях!

Край мен изнизваха се дните с неохота,

напред по пътя по инерция вървях!

 

Не чувах нищо, нищо не усещах

и болката във мене всичко изгори!

Дните еднакви тъжно аз посрещах,

очите пареха безброй сълзи!

 

Не виждах нищо хубаво край мене,

а само вяли, измъчени лица.

И чувах пак душата ми как стене,

без да пророни никакви слова!

 

Че имам сили злото да преборя,

да гледам смело утрешния ден,

усещам, знам, каквото и да сторя,

мойто семейство винаги е с мен!

 

Разбрах, животът дава изпитания

да станем мъдри, смели и добри!

За злото, знам, ще има наказание,

в сърцата пък Любов безкрайна да гори!!!

 

 

                 14.03.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...