Обратно към живота
Отново трябва да се върна към живота,
толкова години мъртва бях!
Край мен изнизваха се дните с неохота,
напред по пътя по инерция вървях!
Не чувах нищо, нищо не усещах
и болката във мене всичко изгори!
Дните еднакви тъжно аз посрещах,
очите пареха безброй сълзи!
Не виждах нищо хубаво край мене,
а само вяли, измъчени лица.
И чувах пак душата ми как стене,
без да пророни никакви слова!
Че имам сили злото да преборя,
да гледам смело утрешния ден,
усещам, знам, каквото и да сторя,
мойто семейство винаги е с мен!
Разбрах, животът дава изпитания
да станем мъдри, смели и добри!
За злото, знам, ще има наказание,
в сърцата пък Любов безкрайна да гори!!!
14.03.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Харизанова Всички права запазени
