14 ene 2019, 7:08

Образ от димни мечти

  Poesía
1K 12 28

Гледаш тази жена,

и ти трябва жена,

но от тази сега,

какво ли за свое позна?

И позна ли у нея трепета,

страстен за свой?

И за свой ти пое ли

дъхът и неподвластен

на времето

или неподвластен се считаш

да обикнеш

несъвършеното...

Като гледаш с очи,

видя ли душата и

женска и стенеща

или просто в мечти я обви,

непризнал нея , а образ

димно обземащ те?

Видя ли сърцето и? 

И как тупти под дебелата ципа?

И как бавно отмерва

на болката ритъма?

И сълзите тежащи

и в гърлото спиращи думите?

Ти видя ли го всичкото -

скритото, зад дълбоките сенки?

Неоткритото... си остава.

Всеки Марс, вижда блясък и красота

у всяка Венера, но дали

не живее с образ  в ума 

за студена блестяща химера?

И къде ли се крие красотата

на розата?

Зад бодлите си, дали не прикрива 

ранимостта цветето?

Всеки има своя жива магия.

И къде ли е скрито, прикритото?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Гале! Правилна формулировка! Радва ме,че си надникнала и тук. Тези дни, наистина не ми остава много време да качвам и да коментирам всичко, но пък винаги се радвам да прочета коментарите ви! Благодаря и на всички добавили в любими!
  • Страхотно, всека жена си мечтае за мъж,пред които всичко да разкрие,за да обикне всичко в нейната малка вселена. Но ,ако го направим пред грешния човек, рискуваме да използва нашите слабостта,за да ни унищожи
  • Благодаря, Доче! Желая ти един чуден ден и щастлива седмица!
  • Вселена от чувства и магия си,Лия! Много ми хареса!
  • Благодаря, Гавраил! И за жените е по същия начин- мъжете си имат своето очарование и жива магия. А понякога, за да се разкрие нещо е нужно повече упоритост и готовност да бъдеш открит за новото...Все пак, да си призная, май наистина жените, често сме като труден ребус... Благодаря, че надникна !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...