Образ от димни мечти
Гледаш тази жена,
и ти трябва жена,
но от тази сега,
какво ли за свое позна?
И позна ли у нея трепета,
страстен за свой?
И за свой ти пое ли
дъхът и неподвластен
на времето
или неподвластен се считаш
да обикнеш
несъвършеното...
Като гледаш с очи,
видя ли душата и
женска и стенеща
или просто в мечти я обви,
непризнал нея , а образ
димно обземащ те?
Видя ли сърцето и?
И как тупти под дебелата ципа?
И как бавно отмерва
на болката ритъма?
И сълзите тежащи
и в гърлото спиращи думите?
Ти видя ли го всичкото -
скритото, зад дълбоките сенки?
Неоткритото... си остава.
Всеки Марс, вижда блясък и красота
у всяка Венера, но дали
не живее с образ в ума
за студена блестяща химера?
И къде ли се крие красотата
на розата?
Зад бодлите си, дали не прикрива
ранимостта цветето?
Всеки има своя жива магия.
И къде ли е скрито, прикритото?
© И.К. All rights reserved.
Правилна формулировка! Радва ме,че си надникнала и тук. Тези дни, наистина не ми остава много време да качвам и да коментирам всичко, но пък винаги се радвам да прочета коментарите ви! Благодаря и на всички добавили в любими!
