Раждаш се със злата карма,

орисан си с някаква съдба.
Обречен си в окови да израстваш,

оковите на болка, мъка и тъга.
Растеш и грехове натрупваш,

а после плащаш цял живот.
Нараняваш, с чувства си играеш,

злобата над тебе взима мощ.
Състрадание на никой не даряваш,

егоизмът вселил се е в твоята душа.
Живееш, колкото да оцеляваш,

не заслужаваш дори и смъртта.
Поглеждаш в огледалото и виждаш демон,

вечен роб си на греха.
Забравил си какво е радост,

забулен с нещастието на света.
Намразваш всекиго и всичко,

прекрачваш границата на реалността.
Забравен, от никой не обичан,

с ледено сърце - сърце-скала.
Светлината за теб не съществува,

превърната във древен мит.
Губиш всичко, без да знаеш дали си струва,

целият ти свят срутва се за миг.
Обръщаш се, зад тебе няма нищо,

животът ти е празен лист.
Обречен в самота да си отидеш,

изпаряваш се като цигарен дим.