18 ene 2014, 19:53

Обречена 

  Poesía » De amor
735 1 4

 

 

През хиляда морета ще мина,

през хиляди нови луни,

аз съм твойто въздушно момиче 

и ти още ме помниш, нали?

 

Ти във мен ще  си цялата вечност,

да избягаш от мен - надали,

аз съм твоя красива обреченост,

зная как безнадеждно болиш.

 

Не залагай на своя харизма,

безтегловна е всяка вина,

за твойта любов съм наречена

а на липса мирише нощта.

 

Хаотично е всяко съзвездие,

в полунощ и луната мълчи,

но за твоето нежно доверие

ще те търся и в Ада дори.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??