Обречена
През хиляда морета ще мина,
през хиляди нови луни,
аз съм твойто въздушно момиче
и ти още ме помниш, нали?
Ти във мен ще си цялата вечност,
да избягаш от мен - надали,
аз съм твоя красива обреченост,
зная как безнадеждно болиш.
Не залагай на своя харизма,
безтегловна е всяка вина,
за твойта любов съм наречена
а на липса мирише нощта.
Хаотично е всяко съзвездие,
в полунощ и луната мълчи,
но за твоето нежно доверие
ще те търся и в Ада дори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
