През хиляда морета ще мина,
през хиляди нови луни,
аз съм твойто въздушно момиче
и ти още ме помниш, нали?
Ти във мен ще си цялата вечност,
да избягаш от мен - надали,
аз съм твоя красива обреченост,
зная как безнадеждно болиш.
Не залагай на своя харизма,
безтегловна е всяка вина,
за твойта любов съм наречена
а на липса мирише нощта.
Хаотично е всяко съзвездие,
в полунощ и луната мълчи,
но за твоето нежно доверие
ще те търся и в Ада дори.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
