През хиляда морета ще мина,
през хиляди нови луни,
аз съм твойто въздушно момиче
и ти още ме помниш, нали?
Ти във мен ще си цялата вечност,
да избягаш от мен - надали,
аз съм твоя красива обреченост,
зная как безнадеждно болиш.
Не залагай на своя харизма,
безтегловна е всяка вина,
за твойта любов съм наречена
а на липса мирише нощта.
Хаотично е всяко съзвездие,
в полунощ и луната мълчи,
но за твоето нежно доверие
ще те търся и в Ада дори.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
