Candie (Валентина Атанасова)
4 75
13 jun 2007, 0:55

Обречена да бъда силна 

  Poesía
1162 0 4

От небето падат ангели, крещейки, се сбогуват с небесата.

И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.

За милост молят, тъй, както моля аз.

И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.

Изгарям аз от мъка, от болка и от самота.

Не искам като тях да падам в пропастта.

Но сред море от хора съм сама, обречена да бъда силна...

© Валентина Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Самотата неможе да те уплаши ти си свикнала да се бориш с нея и да я превъзмогваш.Винаги си била силна бъди и за напред
  • Браво !
  • Миличко,познавам те много добре и знам какво преживяваш..знам че не е лесно!И аз се чувствам така понякога...Не се плаши!Бъди силна!Аз винаги ще съм до теб!Обичкам те!Поздрави за хубавия стих!
  • Бъди силна!Тъгата и целият период на страдание ше отминат...
    Пази сили за хубавото,което идва
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??