Обречена да бъда силна
От небето падат ангели, крещейки, се сбогуват с небесата.
И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.
За милост молят, тъй, както моля аз.
И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.
Изгарям аз от мъка, от болка и от самота.
Не искам като тях да падам в пропастта.
Но сред море от хора съм сама, обречена да бъда силна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Атанасова Todos los derechos reservados
