Jun 13, 2007, 12:55 AM

Обречена да бъда силна

  Poetry
1.4K 0 4

От небето падат ангели, крещейки, се сбогуват с небесата.

И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.

За милост молят, тъй, както моля аз.

И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.

Изгарям аз от мъка, от болка и от самота.

Не искам като тях да падам в пропастта.

Но сред море от хора съм сама, обречена да бъда силна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Самотата неможе да те уплаши ти си свикнала да се бориш с нея и да я превъзмогваш.Винаги си била силна бъди и за напред
  • Браво !
  • Миличко,познавам те много добре и знам какво преживяваш..знам че не е лесно!И аз се чувствам така понякога...Не се плаши!Бъди силна!Аз винаги ще съм до теб!Обичкам те!Поздрави за хубавия стих!
  • Бъди силна!Тъгата и целият период на страдание ше отминат...
    Пази сили за хубавото,което идва
    Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...