От небето падат ангели, крещейки, се сбогуват с небесата.
И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.
За милост молят, тъй, както моля аз.
И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.
Изгарям аз от мъка, от болка и от самота.
Не искам като тях да падам в пропастта.
Но сред море от хора съм сама, обречена да бъда силна...
© Валентина Атанасова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
