Обръщение/към човека/Пред теб стоя, о, мой човек,написан с главна, или в скоби. Ти властваш тук, от памтивек, роден от демони и роби... Палач на себе си! Зевзек! Ти знаеш, как да оцелееш! С две думи казано: Човек! Ти всичко на света умееш! Превземаш върховете пеш... Не чакаш винаги награда. За малко ти задъхан спреш, и построяваш естакада! За Истина, за Свобода, ти в миша дупка се навираш... Но кажи, къде в света, от тях и мъничко намираш?! Понякога си Сатана, а друг път си по-свят от Бога! Различен, в разни времена... Да те позная аз не мога! Понякога ти ставаш лош, а друг път, път на всичко сторваш! Прикрит понякога със нож, ти всички истини оборваш! И скрит, под плаща на нощта, ти чуждите права оспорваш... Завиждаш, често на света, и всякакви злини му сторваш! Поставяш "егото" си над света... А друг път слушаш кукловоди... И много често аз чета, морала ти на "кино ходи"! Не те упреквам за това! Не съм аз, който ще те съди! Нали излизаш на глава! И така - ти ще пребъдеш! 16.08. 2012г. Драгойново |
© Христо Славов Todos los derechos reservados