О, Любов! Кажи какво направи?!?
О, Любов!Кажи в какво сгреши?!?
Мислите в главата ми заграби,
воля, разум....всичко заглуши!
Караш ме наяве да бълнувам,
стихове безспирно да редя...
С пулса му във такт да се вълнувам
и дъха му - тайно да следя.
О, Любов! Ти зла си орисия!
О, Любов! Коварна си съдба!
Как, кажи!!!, пожара да прикрия,
що запали в моята душа?
Ти мориш ме, но е сладка мъка,
тази дето будна ме държи...
Тази дето в нощната разлъка,
без покой във треска ме гори.
О, поспри се! Ти граблива птицо!
Ти - безкрайно предана слуга.
Пожали ме, огнена девицо!
Не засилвай моята нега...
© Мадлен Todos los derechos reservados