ОБЯСНЕНИЕ
Бяхме влюбени
и сега сме си, нали?
Но каква е тази сянка
и защо се помрачи?
Навярно срещна изумен
поглед чужд, отправен в мен,
или усмивка нечия съзря
и душата ти съмнение обля?
Какво по-хубаво е от това
да излъчваш нежност, доброта,
да чувстваш, че си нужен на света,
да разбираш другите сърца?
Своята любов ти честно прецени!
Другия до теб от бури опази!
Живей достойно и помни,
сърце във клетка не тупти!
Любов живее само в свобода!
Доверие, взаимност иска тя!
Така, че отново ми се усмихни
и на мен докрай се довери.
2000 г., гр. Пловдив
© Мария Никленова Todos los derechos reservados