Apr 18, 2007, 12:04 PM

Обяснение

  Poetry
907 0 1

ОБЯСНЕНИЕ

Бяхме влюбени
и сега сме си, нали?
Но каква е тази сянка
и защо се помрачи?


Навярно срещна изумен
поглед чужд, отправен в мен,
или усмивка нечия съзря
и душата ти съмнение обля?


Какво по-хубаво е от това
да излъчваш нежност, доброта,
да чувстваш, че си нужен на света,
да разбираш другите сърца?


Своята любов ти честно прецени!
Другия до теб от бури опази!
Живей достойно и помни,
сърце във клетка не тупти!


Любов живее само в свобода!
Доверие, взаимност иска тя!
Така, че отново ми се усмихни
и на мен докрай се довери.
        2000 г., гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Никленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...