ОБЯСНИТЕЛНО
(нееретично)
„Морякът, морякът, затуй е моряк,
защото си има любима и бряг…”
Аз искам котва да съм, котва… проста,
да ме изхвърлиш в развихрени вълни.
Коралово дъно с дъх да докосна.
Да чувствам под него как адът пламти.
Брегът ще ти бъда във бурна вода,
не пожелавам въже да се скъса!
Където ме хвърлиш, там ще се спра.
И там ще те чакам, макар и до късно.
……………………………………………..
Свивай, моряко щастлив, такелажа
и шхуната си в плиткото поспри.
Навън по-скоро изритай багажа.
Утеха във пристана тих намери!
Нима за лагер сирената зави?
Нима ще сменят вече екипажа?
Моряко, грабвай ме и силно ме хвърли
в дълбоките вълни – където ти покажа!
И проста котва да съм… искам…
09.06.2007год.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados