1 oct 2006, 9:23

Объркана 

  Poesía
587 0 4
Не мога пред теб да коленича,
разбери, не ми отива,
да лазя в крата ти,
да те моля за обич - не искам
и да унижавам себе си така.

Не мога клетви вече да изричам,
буца в гърлото думите спира.
Уморих се,не разбираш ли това?
Раздвоена е душата ми! Боли ме...
Чувствата ми ти погуби с твоите номера.

Сърцето ми от болка ще се пръсне,
но как да ти кажа,да си тръгнеш,
като аз самата сякаш не искам това?!
До болка съм объркана, как да постъпя сега? -
без теб се чувствам изгубена,
а абсурдно би било с теб така да продължa!
 

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така направих Гери!Благодаря ти за коментара и най-вече за съвета,мила!
  • Кажи му направо, че така повече не може и го накарай той да избере дали да се оправи и да не прави никога повече номера или да хваща пътя...
  • Благодаря ти от сърце,4ар!Благодаря ти и на теб Хриси,за коментара!
  • едно е сигурно.....наистина си много объркана......съчувствувам ти, мила
Propuestas
: ??:??