Oct 1, 2006, 9:23 AM

Объркана 

  Poetry
613 0 4
Не мога пред теб да коленича,
разбери, не ми отива,
да лазя в крата ти,
да те моля за обич - не искам
и да унижавам себе си така.
Не мога клетви вече да изричам,
буца в гърлото думите спира.
Уморих се,не разбираш ли това?
Раздвоена е душата ми! Боли ме...
Чувствата ми ти погуби с твоите номера.
Сърцето ми от болка ще се пръсне,
но как да ти кажа,да си тръгнеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??