Пак разбъркани, неподредени
мислите ми се въртят,
в слънчевите ти очи големи
цветни кръгове блестят.
Лято е. Цветята са прекрасни
и ухае на трева!
Само мислите ми са ужасни
и навяват ми тъга.
Нова обич ще потърся в тебе,
нека да ме прероди!
Ще поискам литналото време
вятърът да укроти.
Ще попитам тихичко реката
колко ме обичаш ти,
може обич мила, непозната
нежно да ме заплени.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados