Объркани мисли

Пак разбъркани, неподредени

мислите ми се въртят,

в слънчевите ти очи големи

цветни кръгове блестят.

Лято е. Цветята са прекрасни

и ухае на трева!

Само мислите ми са ужасни

и навяват ми тъга.

Нова обич ще потърся в тебе,

нека да ме прероди!

Ще поискам литналото време

вятърът да укроти.

Ще попитам тихичко реката

колко ме обичаш ти,

може обич мила, непозната

нежно да ме заплени.

             Мария Мустакерска