Объркани мисли
Объркани мисли
Пак разбъркани, неподредени
мислите ми се въртят,
в слънчевите ти очи големи
цветни кръгове блестят.
Лято е. Цветята са прекрасни
и ухае на трева!
Само мислите ми са ужасни
и навяват ми тъга.
Нова обич ще потърся в тебе,
нека да ме прероди!
Ще поискам литналото време
вятърът да укроти.
Ще попитам тихичко реката
колко ме обичаш ти,
може обич мила, непозната
нежно да ме заплени.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени