9 ene 2007, 1:18

Оцелях... 

  Poesía
598 0 3

Оцелях, оцелях, оцелях!
Да съм силна за миг аз не спрях!
Оцелях, съжали, прокълни ме!
Уби ме, докосна ме, нарани ме!
Оцелях, но съм себе си! Това е!
Който, каквото иска да ми желае!
Оцелях и има ме! Тук и сега!
В мъка болезнена, в горчива тъга!
Оцелях... Звездите мене обичат.
Проклинат, мразят, живеят, заричат.
Оцелях... Но съм истинска, знай!
Жива отново.Безумно жива докрай!
Оцелях и живях, и се борих!
И нова страница днес аз отворих!
Оцелях, но съхраних истина в мен.
Жива - в живот самотен и несподелен!

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никога не трябва да се предаваме, макар и твърде често АЗ САМАТА да не вярвам в това - но все пак са го казали велики хора, значи следва да е истина, нали? Или...? Благодаря на всички Ви! Теди, думите са страхотни... Оценявам ги! Както и това, което ти самата твориш!
  • Днес нямах търпение да се прибера, за да разбера какво ново си написала, използвайки за мастило душата ми, чувствата ми...Точно в момента любимия сеопитва да ме променя и точно днес аз оцелях. Запазих се истинска, запазих себе си...Не се предадох. Не се предавай и ти!
    Поздрави!
  • Браво!
    Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??