9.01.2007 г., 1:18

Оцелях...

765 0 3

Оцелях, оцелях, оцелях!
Да съм силна за миг аз не спрях!
Оцелях, съжали, прокълни ме!
Уби ме, докосна ме, нарани ме!
Оцелях, но съм себе си! Това е!
Който, каквото иска да ми желае!
Оцелях и има ме! Тук и сега!
В мъка болезнена, в горчива тъга!
Оцелях... Звездите мене обичат.
Проклинат, мразят, живеят, заричат.
Оцелях... Но съм истинска, знай!
Жива отново.Безумно жива докрай!
Оцелях и живях, и се борих!
И нова страница днес аз отворих!
Оцелях, но съхраних истина в мен.
Жива - в живот самотен и несподелен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не трябва да се предаваме, макар и твърде често АЗ САМАТА да не вярвам в това - но все пак са го казали велики хора, значи следва да е истина, нали? Или...? Благодаря на всички Ви! Теди, думите са страхотни... Оценявам ги! Както и това, което ти самата твориш!
  • Днес нямах търпение да се прибера, за да разбера какво ново си написала, използвайки за мастило душата ми, чувствата ми...Точно в момента любимия сеопитва да ме променя и точно днес аз оцелях. Запазих се истинска, запазих себе си...Не се предадох. Не се предавай и ти!
    Поздрави!
  • Браво!
    Много ми хареса!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...