Все още слънцето над двора се е спряло...
От запад черен облак се тълпи!
А Времето край мен е сякаш спряло,
очаквам вятър да се появи!
С Конете си в Небето е Свети Илия!
Препуска бесен, все напред-назад!
И огнените коловози той не крие...
Светкавиците ще ни раздерат!
Очаквам огнен дъжд във моята градина
и хладен вятър, да ни разхлади,
да смачка жегата, изпъчена на ринга,
която вече ще ни умори!
Очаквам Жегата и Лятото да разпилее,
като магьосник да ни съживи!
И птичката която тъжната си песен пее,
до тръгне пак света да весели!
20.06.2010г., Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados