19 oct 2007, 20:12

Очакван край

  Poesía
827 0 1
   Очакван край
   


      Страхувам се, че вече ме отбягваш.
        И всичко вече е студено... безразлилично.
       Страхувам се, че те намразвам и всичко
      вече губи смисъл.
    Не искаш да сме заедно,
     не искаш да си тук...
   казаш ми, че ме обичаш,  
   но сякаш напук.
  Напук на тези, които казваха,
   че съм поредната за теб...
Аз зная всичко
   и всичко свършва тук,
в тази празна стая, където самотата
   е единствения звук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Благоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...