19.10.2007 г., 20:12

Очакван край

825 0 1
   Очакван край
   


      Страхувам се, че вече ме отбягваш.
        И всичко вече е студено... безразлилично.
       Страхувам се, че те намразвам и всичко
      вече губи смисъл.
    Не искаш да сме заедно,
     не искаш да си тук...
   казаш ми, че ме обичаш,  
   но сякаш напук.
  Напук на тези, които казваха,
   че съм поредната за теб...
Аз зная всичко
   и всичко свършва тук,
в тази празна стая, където самотата
   е единствения звук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...