18 may 2011, 23:06

Очакване

  Poesía
563 0 1

ОЧАКВАНЕ

 

Моето сърце жадува изнурено,

като изсъхнала земя за майски дъжд,

да дойде с лице от обич озарено,

неповторимият, единствен мъж.

 

Погалил ми косите със сребро покрити,

целунал жадно устните ми топли,

дълбоко взрял се във очите ми открити

и с мъжката си ласка да ме стопли.

 

След толкова години, съдба нелепа,

които през живота труден ми стори,

поне във края на житейската пътека

едно добро за мене, клета, направи!

 

Очаквам го със плаха тръпка и надежда,

нека дойде той, аз искам да обичам!

Тъй слънцето през гъстата мъгла поглежда.

Да бъда неразделна с него аз се вричам.

 

Обичта, когато две сърца събира -

и воденичен камък няма да тежи.

Дава тя неземна дивна сила!

Да вярвам ли, че теб те има, ми кажи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...