Пролет, лъхаща отляво...
Как я чакам, Боже...
отново да я вдишам
гореща, тъй, до бяло...
отразена в невинни
очички на дете,
с аромата на жасмин
и сладостта на мед...
Моя цветна пролет,
багреща есента ми,
окриляща във полет
като птица песента ми,
как чакам да заструиш
в жизнен сок от лава
от онези рубинени очи,
ах... дъх от незабрава...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados