Очакване

Poesía » Otra

1K 0 4

Глухи сиви тътени.

Вълни в прибоя вият и беснеят.

А аз съм сам в моята риза -

тъмна и унесена.

Светлини подир сирената.

Пристига корабът за другиго.

Тъй празен, нереален.

Но аз ще те чакам,

безмълвно и вечно,

до хладния стълб на фара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisidara (Сиси)

Хареса ми!

2011-10-29T07:37:34+03:00
Vega (Искрен Димов)

Така е, Недялка, подхранваме надеждите дори с илюзии и все се надяваме...Благодаря!
Мерси за усещането, Евгения!

2010-03-20T23:22:27+02:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

корабът на другиго и вечното очакване въпреки безнадежноста,точно си го предал има хора които в мислите си цял живот чакаме въпреки че в дествителноста това може да не се случи

2010-03-20T10:14:51+02:00
evji (Евгения Попандова)

Тъжен полъх на морско очкаване..............Хареса ми!

2010-03-20T09:56:25+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0