Vega (Искрен Димов)
5 6
Mar 20, 2010, 8:40 AM

Очакване 

  Poetry » Other
837 0 4

Глухи сиви тътени.

Вълни в прибоя вият и беснеят.

 

А аз съм сам в моята риза -

тъмна и унесена.

 

Светлини подир сирената.

Пристига корабът за другиго.

Тъй празен, нереален.

 

Но аз ще те чакам,

безмълвно и вечно,

до хладния стълб на фара.

© Искрен Димов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Така е, Недялка, подхранваме надеждите дори с илюзии и все се надяваме...Благодаря!
    Мерси за усещането, Евгения!
  • корабът на другиго и вечното очакване въпреки безнадежноста,точно си го предал има хора които в мислите си цял живот чакаме въпреки че в дествителноста това може да не се случи
  • Тъжен полъх на морско очкаване..............Хареса ми!
Random works
: ??:??