Очакване

Poetry » Other

1K 0 4

Глухи сиви тътени.

Вълни в прибоя вият и беснеят.

А аз съм сам в моята риза -

тъмна и унесена.

Светлини подир сирената.

Пристига корабът за другиго.

Тъй празен, нереален.

Но аз ще те чакам,

безмълвно и вечно,

до хладния стълб на фара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

Хареса ми!

2011-10-29T07:37:34+03:00
Vega (Искрен Димов)

Така е, Недялка, подхранваме надеждите дори с илюзии и все се надяваме...Благодаря!
Мерси за усещането, Евгения!

2010-03-20T23:22:27+02:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

корабът на другиго и вечното очакване въпреки безнадежноста,точно си го предал има хора които в мислите си цял живот чакаме въпреки че в дествителноста това може да не се случи

2010-03-20T10:14:51+02:00
evji (Евгения Попандова)

Тъжен полъх на морско очкаване..............Хареса ми!

2010-03-20T09:56:25+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0