Дъждовна вечер и едно очакване...
Отнесено загледана в пейзажа,
пътувам аз - една самотница...
Разкъсвана от хаоса и страха.
Дъждовна вечер, тръпнеща в очакване...
се сгушвам в топлата ръка...
Нещо шепнеш в косите ми
и оплождаш моите сетива...
Устни, толкова дълго жадувани...
И усмивка, хиляди пъти сънувана...
Колко думи се блъскат в гърдите ми,
а не знам със коя да погаля душата ти.
Дай ръка! Да вървим!
Все едно накъде...
Все едно докога...
Може би утре няма да има...
Но е важно сега!
В тази влажна и тръпнеща вечер...
Теб те има!
Ще бъда твоя!
Все едно докога...
© Пепи Todos los derechos reservados