Очакване
Отива всяка вечер на брега
жена. В косите лунен лъч сияе.
Дали ще може тежката тъга
в реката да удави - тя не знае.
Ще отнесе ли бързата вода
посланието скрито на сърцето?
(Писмата във бутилка са игра,
а тя не помни в себе си детето).
Пристъпва леко, с боси стъпала,
прегръщат я воалите на мрака.
На спомена отровните жила
обрекли са я цял живот да чака.
Кого - не помни. Нито пък - какво.
Очакване без памет и без име.
Единственото светло зарево
е топлина в студена, бяла зима,
потъването в кротките очи
и ромона приглушен на водата,
но бистрата ù струя днес мълчи
като далечна, чужда непозната.
Мигът е безвъзвратно отлетял
с крилете на изгубените птици...
Вечерен хлад загръща като шал
жена, с осанка горда на кралица,
която има силата докрай
да вярва - любовта си заслужава.
Или ще срещне своя сняг през май,
или ще ù дари смъртта забрава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
