Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
13 ene 2008, 1:21

Очите на смъртта... 

  Poesía
3562 0 34

Това се случи на 26.07.1998г в Италия.

Моментно заспал човекът на волана, навлезе в моето платно и се вряза в мен. Този случай промени живота ми, мисленето ми, подхода и усещането ми към малките неща, накара ме да гледам на него от друг ъгъл. В очите на смъртта животът се вижда по друг начин. Но ето, че съм тук и съм щастлив поне, че мога да разкажа... как се случи...

 

Нощта бе тиха, светеше луната,

сред стари къщи виеше се пътят,

заслушан във мотора на колата,

в спомени за теб душата къпех.

Остана малко, вече се прибирах,

оставаше да мина долината

и в мислите при теб се спирах,

докато... не блесна светлината.

Избухнаха два фара като взрив,

разпръснаха милион искрици,

и като вълнА във морски риф

разбиха се във моите зеници...

Ужасен шум на счупени стъкла

и писък на раздрана ламарина,

неистов грохот в ек от тишина

и някъде в пространството замина...

Отворих аз очи и в мрака,

притиснат от стъкло и ламарини,

начупен в себе си, зачаках

болката свирепа да отмине.

Забравен спомен върна се отново,

прииждащ от търбуха на нощта

и взряха се бездънни и сурови,

във мен... очите на смъртта!...

Ледени, студени, като зима,

горяха, като адско наказание,

кръвта във тялото изстина

и сънят премина в безсъзнание...

Не знам кога, но чух сирена,

бях легнал на желязна пейка,

имаше човек до мене,

беше санитарят на линейката...

От тогава време толкова измина,

от разтрошЕните костИ, кръвта,

но... винаги студени, като зимата,

ще помня аз... очите на смъртта!!!

 

 

 

***********************************

 

 

 

 

П.П - Продължението... виж стиха "Кома"

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега разбрах "Кома". Защото сутринта в сайта ти само почувствах, че е по нещо изживяно...
  • Срещата със Смъртта
    променя живота...
  • Уникално! Поздрави от мен!
  • Много силен е този твой стих!
  • Страшно силно и образно..и аз го съпреживях с теб...
  • Страхотно е да се изправиш пред очите на смъртта! Съпреживях го с теб!
  • Много сте мили! Благодаря Ви!!! Прегръщам ви всичките!!!
  • Трудно е да опишеш очите на смъртта дори
    и като "очевидец"...
    Силно е, много силно...
    СЛАВИ
  • Браво много е хубаво.. Но ме побиха много гадни тръпки.. Аз утре (понеделник 14:01) си тругжам от Италия за България
  • Много силно...накрая вече се чувствах сякаш и аз съм била там...сякаш някога и аз съм го преживяла...
  • Брррр,настръхнах! Ама и ти ,бива ли толкова живо и образно да го опишеш!
  • Хей... хубаво е, че си тук.
    С прекраснато си поетично чувство.
  • Не знам как да коментирам този стих.Коментира ли се нещо толкова живо и реално?Поздравявам те за страхотната образност,с която си описал този кошмар!
  • !!!
    Очите на смърта ни карат да се замислим за лицето на живота ни!
  • Разтърсващ стих! Поздравления!
  • Впечатляващо описание!
    Аплодисменти!!!
  • Съпревижявах стиха ти, и едновременно ме върна във 1991г.
    Очите на смърта, точно така е!



  • Благодаря на всички за съпричастноста - онова което съм преживял, го разказах доколкото можах. Радвам се, че съм успял да ви въведа в усещането на едно такова събитие от първа ръка. Благодаря ви още веднъж...
  • Преживяното е като пречистване и дай Боже като отваряне на сетивата за живота!Бъди жив и здрав и се пази!Стихът е много трогателен и истински!Нека те има!
  • Страхотен стих!Бъди жив и здрав и много творчески успехи ти желая!Поздрави!
  • Много се радвам,че си сред насПокъртителна история,много добре представена!
  • Спомен като нож- забит до дръжката.
    Оставил белези за да не можеш,
    съвсем от себе си да ги изтръскаш.
    Мъждукащото огънче тревога...

    Невероятно описание!Настръхнах!
  • Образно и силно казано- поздравления!
  • Ех,приятелю,върна ме на 12.12.2000,когато преживях това което описваш,имам чувството че аз съм го писала.А след това...до 2005 ,пет пъти ме "ремонтираха",за да мога от няколко месеца вече да се движа без"помагалки".Много истински разказ,Валентино!Изтръпнала съм...Радвам се,че се запознах с теб...Прегръщам те,с обич!
  • Да,казват че срещата със смърта тотално променяла човека...за добро!
    Радвам се,че си тук и четем тези прекрасни стихове!
  • Изразил си по невероятен начин неприятните усещания от катастрофата!Радвам се,че си жив и здрав!
  • Прекрасно. За пореден път си се справил по най-добрия начин.
  • Тези опитности наистина променят мирогледа на човека!Поздравления за силния стих!
  • Ех...Валентин...
    който е видял очите на смъртта
    никога не може да ги забрави...
    видях ги и аз...прекрасна творба...
    Много се радвам , че си тук...с обич, поете.
  • Настръхнах...
  • Изтръпнах...много образно...
    Важното е, че си жив и здрав и ни радваш със стиховете си!!!
  • Докосналите смърта подсъзнателно променят мисленето си, на някои им дава сила, други потъват в страха от нея, трети стават по-добри. Очите и са странни, даже и отстрани, не ужасни, по-скоро странни...
  • Радвам се, че си тук, Валентино! Наистина...
  • Истински живееш-само когато в очите и погледнеш.
Propuestas
: ??:??