Очите на смъртта...
Това се случи на 26.07.1998г в Италия.
Моментно заспал човекът на волана, навлезе в моето платно и се вряза в мен. Този случай промени живота ми, мисленето ми, подхода и усещането ми към малките неща, накара ме да гледам на него от друг ъгъл. В очите на смъртта животът се вижда по друг начин. Но ето, че съм тук и съм щастлив поне, че мога да разкажа... как се случи...
Нощта бе тиха, светеше луната,
сред стари къщи виеше се пътят,
заслушан във мотора на колата,
в спомени за теб душата къпех.
Остана малко, вече се прибирах,
оставаше да мина долината
и в мислите при теб се спирах,
докато... не блесна светлината.
Избухнаха два фара като взрив,
разпръснаха милион искрици,
и като вълнА във морски риф
разбиха се във моите зеници...
Ужасен шум на счупени стъкла
и писък на раздрана ламарина,
неистов грохот в ек от тишина
и някъде в пространството замина...
Отворих аз очи и в мрака,
притиснат от стъкло и ламарини,
начупен в себе си, зачаках
болката свирепа да отмине.
Забравен спомен върна се отново,
прииждащ от търбуха на нощта
и взряха се бездънни и сурови,
във мен... очите на смъртта!...
Ледени, студени, като зима,
горяха, като адско наказание,
кръвта във тялото изстина
и сънят премина в безсъзнание...
Не знам кога, но чух сирена,
бях легнал на желязна пейка,
имаше човек до мене,
беше санитарят на линейката...
От тогава време толкова измина,
от разтрошЕните костИ, кръвта,
но... винаги студени, като зимата,
ще помня аз... очите на смъртта!!!
***********************************
П.П - Продължението... виж стиха "Кома"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
