ОЧИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ БЕЗ ДА ПИТАТ

Очите се затварят без да питат.
Умората е силна в този час.
Отвъд неясни сънища долитат.
Отварят нежната си паст.

Размити сенки. Бягащи езици.
Скривалище на плахия човек.
Ранени, скитащи зеници
разбрали смахнатия век.

Създание, с безумните привички,
отново е поело нечий кръст.
Забравено танцува валс пред всички,
избрали смисъла за мъст.

Душата се пробужда и не пита.
Очите се отварят във захлас.
Сънят възторжено отлита,
затворил нежната си паст.

©Марин Лазаров