27 oct 2007, 14:38

Очите ти

  Poesía
6.3K 0 12
Очите ти

                                   С обич на Ив
Очите ти -
отново в тях потънах
и в светлината им,
в дълбокото им бях.
Откривах жадно своите надежди
да се люлеят в бяла тишина.

Очите ти -
отново в тях потънах,
от топлия им блясък
до насита пих...
Откъснах бяло цвете от душата ти
и в своята душа се преродих.

Очите ти -
отново в тях потънах,
във кадифената им нежност
страхове стопих...
Зарових болката си в меката им свежест
и със къделя от люлеещи надежди я покрих.

Очите ти
и този път ме сгряват,
а мисълта ми се топи
в прегръдката на тяхната вълшебна тишина...
- Недей, не говори!
Не ги прекъсвай! Те всичко казват ми... така!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...