Очите ти
Очите ти
С обич на Ив
Очите ти -
отново в тях потънах
и в светлината им,
в дълбокото им бях.
Откривах жадно своите надежди
да се люлеят в бяла тишина.
Очите ти -
отново в тях потънах,
от топлия им блясък
до насита пих...
Откъснах бяло цвете от душата ти
и в своята душа се преродих.
Очите ти -
отново в тях потънах,
във кадифената им нежност
страхове стопих...
Зарових болката си в меката им свежест
и със къделя от люлеещи надежди я покрих.
Очите ти
и този път ме сгряват,
а мисълта ми се топи
в прегръдката на тяхната вълшебна тишина...
- Недей, не говори!
Не ги прекъсвай! Те всичко казват ми... така!
С обич на Ив
Очите ти -
отново в тях потънах
и в светлината им,
в дълбокото им бях.
Откривах жадно своите надежди
да се люлеят в бяла тишина.
Очите ти -
отново в тях потънах,
от топлия им блясък
до насита пих...
Откъснах бяло цвете от душата ти
и в своята душа се преродих.
Очите ти -
отново в тях потънах,
във кадифената им нежност
страхове стопих...
Зарових болката си в меката им свежест
и със къделя от люлеещи надежди я покрих.
Очите ти
и този път ме сгряват,
а мисълта ми се топи
в прегръдката на тяхната вълшебна тишина...
- Недей, не говори!
Не ги прекъсвай! Те всичко казват ми... така!
© Виолета Зашева All rights reserved.
