Очите ти са толкова прекрасни,

очи в които искам да умра.

Една сълза от тях да капне,

за мен ще бъде истинска тъга.

Само твоите очи ще търся,

в сутрин нежна и добра.

За твоите очи аз ще копнея,

притихнала във мрака на нощта.

Дали да вярвам на това небесно синьо?

Дали е искрено и чисто като мен?

Дали не лъже любовта ти?

Дали не лъжеш и самият ти?

Аз знам, че всичко е измама

и синьото лъжа е като теб.

Ще тръгна в мрака да забравя

тез толкоз хубави очи.

Ще тръгна ще забравя тебе

и колко много ме боли.