Очите ти кафяви
Седя във стаята самотен,
а дните отминават.
Очите ти кафяви,
ах, те не се забравят.
Да, тези същите очи,
в които аз се влюбих,
които ме плениха,
к които себе си изгубих.
Аз помня как ме гледаха с любов,
как се взираха във мен.
Дори и тъжни, все тъй красиви,
откъсваха ме от тревогите за утрешния ден.
Времето минава,
спомените лоши избледняват.
Но очите ти кафяви,
ах, те не се забравят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados
