Очите ти кафяви
Седя във стаята самотен,
а дните отминават.
Очите ти кафяви,
ах, те не се забравят.
Да, тези същите очи,
в които аз се влюбих,
които ме плениха,
к които себе си изгубих.
Аз помня как ме гледаха с любов,
как се взираха във мен.
Дори и тъжни, все тъй красиви,
откъсваха ме от тревогите за утрешния ден.
Времето минава,
спомените лоши избледняват.
Но очите ти кафяви,
ах, те не се забравят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
