Отведи ме
Духай, ветре, отведи ме,
на крилете свои ме отнеси,
там където болката ще мине
и ще бъдем само аз и ти.
Горе, на високо, да се носим,
над този свят така жесток.
Сестрица твоя аз ще да бъда,
нека да открием нов живот.
Някъде където времето е спряло
и да няма край нито начало.
Нека всичко да е в бяло,
цвят не ми е нужен, искам само
малко топлина и едно
до мене силно рамо,
на което аз да се опра.
Духай, ветре, отведи ме,
искам с тебе да летя,
надалече отнеси ме,
там където няма фалш и суета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Todos los derechos reservados
