Огън в камината

С устни докосвам чашата

и отпивам глътката Мерло.

Пред камината напалена,

горчи и това вино!

Пламък извисява се оттам,

като струна на китара...

И загледана в огъня със плам,

поредица от живота ми минава!

Във укор се оплитам пак,

като рибарска мрежа изтъкана,

но безсилна и безизразна стоя

точно, като промита рана!

Приоритети пренареждам аз

и низове чертая...

Огърлица ще направя с тях

и тихо ще си помечтая!

Огънят гореше в мойта пещ -

той стопли ми душата...

А снегът навън валеше

и трупаше земята!

Красива беше тази зима,

със бялата премяна!

И с това червено вино,

а сега само жарта остана!

L. D.