Огледала
Докосване до себе си по странен начин,
допирът на пръстите усеща студ,
и всеки звук е слисан и изплашен,
без своя образ мил и глух.
Пред две очи, премрежени от сълзи,
открива се един спокоен свят,
собствен, вгледал се в едно безумие,
с което винаги си бил богат.
Със себе си и твоята природа,
нескрито от очите се показва всичко,
сълзите, смях, и радост, и тревога,
изписани и отразени до насита.
И всеки трепет по лицето сиво
остава запечатан и гори във паметта,
единствено в сърцето всичко е прикрито,
и там не съществуваха огледала...
Отвънка всеки образ те изчерпва,
оглеждайки се, вливаш се в безброй души,
но в тебе тайната е пазена от всичките,
сърцето ти подсказва кой си ти...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Зафиров Todos los derechos reservados
