Nando (Георги Зафиров)
93 317
Oct 20, 2009, 10:55 AM

Огледала 

  Poetry » Other
810 0 2

Докосване до себе си по странен начин,
допирът на пръстите усеща студ,
и всеки звук е слисан и изплашен,
без своя образ мил и глух.

Пред две очи, премрежени от сълзи,
открива се един спокоен свят,
собствен, вгледал се в едно безумие,
с което винаги си бил богат.

Със себе си и твоята природа,
нескрито от очите се показва всичко,
сълзите, смях, и радост, и тревога,
изписани и отразени до насита.

И всеки трепет по лицето сиво
остава запечатан и гори във паметта,
единствено в сърцето всичко е прикрито,
и там не съществуваха  огледала...

 

Отвънка всеки образ те изчерпва,

оглеждайки се, вливаш се в безброй души,

но в тебе тайната е пазена от всичките,

сърцето ти подсказва кой си ти...!

© Георги Зафиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??