AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
17 sept 2015, 21:53  

Огледален силует 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
484 0 4

Тъмен образ към мен се обръща
невидими истини показва ми тайно...
Светлината при мен кротко се връща
да я допусна ли до себе си, отново фатално?

 

Тъмен образ към мен се обръща
разкрива ми мечти отдавна забравени..
Тя ме гледа и топло прегръща –
Светлината и аз завинаги заедно!

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен размисъл, Галифрей! Благодаря ти!
  • Не съм сигурен дали това си имала предвид, но аз тази светлина я свързвам с детската невинност. Ако човек я има, е уязвим обаче. Може би заради това е фатална. Трябва обаче да имаме куража да запазим детската невинност в себе си, защото иначе нищо няма смисъл.
  • Винаги има, стига човек да бъде готов за нея и да я желае истински, Велин!
    Иначе ако затъне в скептичното си измерение и контрастира върху отчаянието си - той ще си остане там.
  • Е, щом има в края на тунела светлина...
Propuestas
: ??:??