3 mar 2005, 20:45

Огледална елегия

  Poesía
1.3K 0 1

Понякога, не е ли огледалото,
да служи за това да сме щастливи
или с отражението тласка ни
в суетната заблуда за преценка.

Понякога, не иска ли човек да види
някой друг, да бъде образ срещу
него, за да може да избяга от омраза,
страх и грешките, свойто анонимно аз.

Понякога, не може ли да си спестим
физическата видимост от сферата,
както правим със душевните тегоби,
за да ползваме изкуствен параван.

Понякога, не виждаш другите, 
защото твоят образ те владее
и чужда красота, и гледище
за нея, на тебе става неприсъща.

Понякога, не може ли това, което
ти отнемат при тебе пак да се
завръща или става като в огледало
и младостта във старост се обръща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...