1 may 2009, 20:58

Огледало 

  Poesía » De amor
510 0 1
Едно огледало много пъти ми казваше:
Погледни ме, виж съдбата си в мен!
но така и време не оставаше,
ти бе от мен така неотлъчно пленен.
Дните минаваха...
Гонещи се - сякаш деца с колела.
Само спомени слепи оставаха,
от близостта на наште любовни тела.
Един ден впих празен поглед
в огледалото пред мен
и зърнах хиляди стрелки стоманен лед
с кървящи лапи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??