7 mar 2012, 14:05

Огледало на душата

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

 

В огледалото аз виждам всеки ден

едно лице, което не познавам.

Душата ми на туй лице е в плен,

а всеки ден аз бавно остарявам.

 

Аз искам да политна, но не мога -

в сърцето ми тежи една лъжа.

Крилете на душата в изнемога

сломиха се под тежката съдба.

 

Съдбата да живея с две лица -

едното непознато, като маска,

аз нося го за пред света,

приемам всяка хула като ласка.

 

Другото е огледало на душата,

в него се оглежда любовта,

няма място в него самотата,

отразява само красота.

 

Второто аз крия вътре в мен

и само нощем то изплува,

но дали от този дълъг плен

няма да изчезне, без да се сбогува?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стрелчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...